Шестгодишният Лукас посочи бездомна жена и прошепна:
— Татко… това е мама.
Даниел замръзна.
Съпругата му Ребека беше загинала преди три години в автомобилна катастрофа. Той лично беше платил погребението и беше присъствал на церемонията пред затворен ковчег.
— Мама почина, миличък.
Но Лукас настояваше.
— Тя е. Пееше песента за луната.
Даниел едва си пое въздух.
Ребека беше написала тази песен специално за сина им, когато той беше малък. Никой друг не я знаеше.
Даниел се вгледа внимателно в жената.
Мръсни дрехи. Разрошена коса. Измършавяло лице…
Но над лявата ѝ вежда имаше белег, който познаваше много добре.
Жената вдигна глава.
— Дани? — прошепна тя.
Само Ребека го наричаше така.
Преди три години Даниел не беше видял тялото на съпругата си. Марк, братът на Ребека, му беше обяснил, че тя е била тежко ранена при катастрофата и че сам е организирал частно погребение.
— Ребека? — прошепна Даниел.
Жената избухна в плач.
— Не трябваше да ме намираш.
Изведнъж тя погледна зад него и пребледня.
— Даниел, вземи Лукас и тръгвайте!
Даниел се обърна.
Зад тях стоеше Марк, братът на Ребека.
Същият човек, който беше организирал погребението ѝ преди три години.
Защо Даниел беше погребал празен ковчег?
И какво беше крил Марк през всичките тези години?
Даниел го погледна.
Марк стоеше до тротоара напълно спокоен.
— Дани, прибери Лукас у дома.
Ребека потръпна при звука на гласа му.
Даниел веднага реагира.
— Какво направи? Остави ме да вярвам, че съм погребал собствената си съпруга!
— Това не е мястото за този разговор — отвърна студено Марк.
Даниел извади телефона си.
— Обаждам се в полицията.
В този момент Ребека с мъка се изправи.
Лукас се приближи до нея.
— Мамо?
Страхът за миг изчезна от лицето ѝ.
— О, миличък…
Тя коленичи и прегърна силно сина си, плачейки.
Три години.
В продължение на три години Даниел беше казвал на Лукас, че майка му е мъртва.
— Разкажи ми всичко — настоя той.
Ребека пое дълбоко въздух.
— Катастрофата беше истинска. Събудих се два дни по-късно в частна клиника. Марк беше там. Каза ми, че ти и Лукас сте загинали. Дори ми показа снимки от уж вашето погребение.
Даниел погледна ужасено Марк.
Изведнъж Марк изпусна:
— Ти не трябваше да оцелееш.
Настъпи ледена тишина.
Марк веднага осъзна грешката си и отстъпи назад.
— Какво означава това? — попита Даниел.
Но Ребека го хвана за ръката.
— Не тръгвай след него. Опасен е.
Марк бързо изчезна в една уличка.
Ребека прошепна:
— Това не е всичко. Катастрофата не беше случайност. Марк е платил на шофьора.
Даниел пребледня.
— Защо?
Ребека погледна Лукас.
— Защото не мен е искал да убие. А теб.
После извади плик от старата си чанта.
— Имам доказателство.
Вътре имаше снимка.
Даниел я погледна…
И най-накрая разбра защо Марк беше направил всичко възможно, за да държи Ребека жива през тези три години.
