Още от дете бях влюбен в Анна, сестрата на най-добрия ми приятел.
Докато другите момчета обръщаха внимание на различни момичета, аз виждах само нея.
Анна беше добра, спокойна и много красива. По някаква причина още от малък бях сигурен, че един ден тя ще стане моя съпруга.
Тогава това ми се струваше просто детска мечта.
Но с годините чувствата ми не изчезнаха.
Напротив.
Ставаха все по-силни.
Когато пораснах, най-накрая събрах смелост и казах на Анна какво изпитвам към нея.
За мое огромно щастие се оказа, че и тя отдавна има чувства към мен.
Няколко месеца по-късно ѝ предложих брак.
Анна каза „да“.
Бях убеден, че започва най-щастливият период в живота ми.
Само един човек не споделяше радостта ни.
Брат ѝ.
Който беше и най-добрият ми приятел.
Когато разбра, че сме решили да се оженим, той видимо се промени.
Спря да се шегува с мен.
Стана мълчалив и напрегнат.
Няколко пъти дори се опита да ме убеди, че не трябва да бързаме със сватбата.
Един ден ме спря.
— Сигурен ли си, че наистина го искаш?
Погледнах го изненадано.
— Разбира се. Обичам я.
Той дълго мълча.
После въздъхна тежко.
— Просто… ако знаеше всичко, може би щеше да промениш решението си.
Не разбирах за какво говори.
Реших, че просто му е трудно да приеме, че сестра му ще се омъжва.
Затова не обърнах особено внимание на думите му.
В деня на сватбата изглеждаше още по-притеснен.
Докато останалите гости се смееха, разговаряха и танцуваха, той почти не говореше с никого.
Непрекъснато поглеждаше към Анна.
Сякаш се страхуваше от нещо.
Малко преди да си тръгнем, той се приближи до мен.
Няколко секунди ме гледа право в очите.
После каза само:
— Не се страхувай.
Думите му бяха странни.
Но в този ден не исках да задавам въпроси.
Вече беше късно, когато влязохме в стаята за младоженци.
Затворих вратата, усмихнах се на Анна и протегнах ръка към лампата до леглото.
Тя внезапно ме спря.
— Не.
Погледнах я.
— Какво има?
Лицето ѝ веднага стана сериозно.
— Изгаси всички лампи.
— Всички? Тук и без това е почти тъмно.
Анна ме погледна притеснено.
— Моля те. Всички.
Опитах се да разсея напрежението с шега.
— Срамуваш ли се?
Но тя не се усмихна.
Напротив.
Гласът ѝ стана още по-сериозен.
— Ако не изгасиш светлината, ще отида да спя в друга стая.
Реакцията ѝ ме изненада, но направих това, за което ме помоли.
Стаята потъна в тъмнина.
Анна се обърна с гръб към мен и се опита сама да разкопчае дългия цип на сватбената си рокля.
Беше ѝ трудно, затова се приближих.
— Дай, ще ти помогна.
Но щом докоснах ципа, тя рязко се отдръпна.
— Не!
Веднага закри гърба си с ръце.
Погледнах я объркано.
— Анна, какво става?
Тя не отговори.
— Плашиш ме. Какво криеш от мен?
Няколко секунди стоеше неподвижно и мълчеше.
Накрая ми позволи да разкопчая роклята.
Когато платът бавно се свлече от раменете ѝ, видях нещо, което изобщо не очаквах.
Целият ѝ гръб беше покрит със стари белези от изгаряния.
Няколко секунди не можех да кажа нито дума.
Анна тихо заплака.
— Сега разбираш защо брат ми беше против сватбата ни…
Внимателно попитах:
— Какво се е случило с теб?
Анна дълго мълча.
После започна да разказва.
Когато била едва на десет години, една нощ в дома им избухнал пожар.
Детската стая се запалила, а по-малкият ѝ брат не можел да излезе.
Анна не избягала.
Точно обратното.
Върнала се в горящата къща, за да го спаси.
Успяла да помогне на момчето да излезе през прозореца.
Но самата тя получила тежки изгаряния.
В продължение на няколко месеца лекарите се грижили за състоянието ѝ.
По-късно се наложило да претърпи множество операции.
— Брат ми винаги е смятал, че всичко се е случило заради него — каза тя през сълзи. — Цял живот се е чувствал виновен. Затова се страхуваше, че когато видиш белезите ми, ще спреш да ме обичаш и няма да искаш да останеш с мен.
Тогава най-после разбрах поведението му.
Той не се опитваше да разруши брака ни.
Не искаше да ни раздели.
Просто се опитваше да предпази сестра си от нова болка.
Приближих се до Анна и внимателно я прегърнах.
— Влюбих се в теб много преди сватбата ни. И все още те обичам. Белезите ти не променят нищо.
За миг тя остана безмълвна.
А после, за първи път през тази нощ, Анна се усмихна.
