Кралят сложил воал на лицето на дъщеря си, така че никой в цялото кралство да не види лицето ѝ от самото ѝ раждане до деня на сватбата. От този момент лицето на принцесата се превърнало в тайна, за която никой не смеел да говори на глас, а всички в двореца разбирали, че има неща, до които не бива да се доближаваш.
Когато принцеса Елина навършила шест години, кралят окончателно затвърдил решението си. Наредил воалът винаги да покрива лицето ѝ и лично следял това да се спазва. Всеки път, когато тя се появявала пред хората, той се приближавал и внимателно оправял воала върху лицето ѝ, сякаш искал да я откъсне от погледите на света.
Оттогава никой в кралството не бил виждал лицето ѝ от самото ѝ раждане. Това вече не било просто правило — превърнало се в част от живота на двореца, част от тишината и страха, които растели заедно с нея.
В двореца започнали да се носят слухове. Някои говорели за проклятие. Други твърдели, че кралят някога е видял нещо толкова ужасно, че решил завинаги да скрие дъщеря си от света. Но истината оставала неизвестна, защото лицето ѝ винаги било скрито зад воала, а кралят продължавал да пази тази тайна.
Принцесата израснала в пълна изолация. Почти не говорела, избягвала хората и винаги оставала в сенките на двореца. Единственото ѝ бягство били нощите, когато оставала сама и тихо свирела на старото пиано в празната зала. В такива моменти изглеждало, че музиката е единственото нещо, което все още я свързва със света.
С годините страхът около нея само нараствал. Слугите избягвали погледа ѝ. Няколко смелчаци се опитали да разберат истината: един придворен се опитал тайно да свали воала, но бил прогонен от кралството; млада слугиня една нощ опитала да повдигне плата, докато принцесата спяла край камината, но на следващия ден изчезнала. След това никой повече не посмял да се доближи.
Кралят винаги повтарял едно и също:
— Тя ще свали воала едва в деня на сватбата си.
Но годините минавали, а кандидати за брак не се появявали. Никой не искал да се ожени за момиче, чието лице никой никога не бил виждал от раждането му.
Кралят остаряваше. Погледът му ставаше все по-тежък, а тишината в двореца — все по-дълбока. Той разбираше, че един ден няма да го има, а дъщеря му ще остане сама в свят, който се страхува от нея.
И тогава в кралството пристигнал млад принц на име Ричард. Той не бил най-богатият наследник, но в очите му нямало страх. Когато заявил, че иска да се ожени за принцесата, без никога да е виждал лицето ѝ от раждането ѝ, целият дворец замръзнал.
Хората не вярвали:
— Прави го заради властта.
— Или от любопитство.
— Или не разбира какво го очаква.
Въпреки това сватбата била насрочена.
В деня на церемонията катедралата била препълнена. Хора стояли дори край стените, чакайки момента, за който се говорело цял живот.
Когато вратите се отворили, вътре настъпила абсолютна тишина.
Кралят водел дъщеря си към олтара. Тя била облечена в бяла рокля, а лицето ѝ — както винаги от самото ѝ раждане — било скрито под воала, който кралят отново внимателно оправил пред всички гости.
Принц Ричард стоял пред олтара и за първи път в живота си не знаел какво ще види след миг.
Свещеникът започнал церемонията с треперещ глас.
И настъпил моментът на истината.
Кралят бавно пристъпил напред.
Цялата зала замръзнала.
Кралят бавно повдигнал воала.
И го свалил от лицето ѝ.
Една секунда тишина се проточила като вечност.
Цялата катедрала застинала.
Под воала нямало нито грозота, нито белези, нито нещо ужасяващо.
Там стояла млада жена с необикновена красота, толкова силна, че хората не можели да повярват на очите си. Но погледът ѝ бил празен и студен — сякаш годините на изолация били отнели всичко живо от нея.
Кралят паднал на колене.
— Защо го направи? — попитал тихо един съветник.
Кралят отговорил:
— Защото красотата на майка ѝ унищожаваше кралства. Хората започваха войни, предаваха се един друг, губеха разума си. Страхувах се, че историята ще се повтори.
И тогава принцесата проговорила за първи път в живота си.
— Мислеше, че ме защитаваш… но всъщност скри лицето ми под воал още от раждането ми — и заедно с него целия ми живот.
Тя се обърнала и бавно тръгнала към изхода.
И никой не посмял да я спре.
Говори се, че изчезнала от кралството още същия ден. Но историята ѝ останала в легендите.
