В осмия месец от бременността жената отиде на ултразвуков преглед, но щом лекарката погледна екрана, каза уплашено:
— Не можете да се приберете у дома. Трябва да напуснете съпруга си.
Когато Лаура разбра, че е бременна, изглеждаше, че всичко се развива прекрасно.
Тя беше на двадесет и девет години и отдавна мечтаеше за дете. Съпругът ѝ Виктор изглеждаше като най-грижовния човек на света.
Първите месеци от бременността преминаха спокойно. Резултатите от изследванията бяха нормални, лекарите не откриваха никакви проблеми, а при всеки ултразвуков преглед казваха на Лаура, че бебето се развива нормално.
Скоро обаче се случи нещо странно.
В осмия месец Лаура си записа час за поредния ултразвук. Виктор искаше да отиде с нея, но същата сутрин неочаквано му се обадиха от работа.
— Не мога да дойда с теб, скъпа. Но ми се обади веднага след прегледа, добре?
Лаура се усмихна и му каза, че всичко ще бъде наред.
В клиниката Лаура беше приета от д-р Марта. Тя я помоли да легне на кушетката, нанесе гел върху корема ѝ и включи апарата.
В началото всичко изглеждаше напълно нормално. Марта гледаше внимателно екрана, бавно движеше трансдюсера по корема на Лаура и записваше нещо в медицинската документация.
Лаура се опитваше да различи бебето на монитора, но не разбираше какво точно вижда лекарката.
Изведнъж Марта замръзна.
Лицето ѝ пребледня.
Тя се приближи към екрана, няколко пъти промени настройките и тихо каза:
— Боже…
Ръцете на Лаура веднага започнаха да треперят.
— Какво се случи, докторе? Има ли нещо нередно с бебето?
Марта не отговори.
Отново погледна монитора, след това изключи звука и каза съвсем спокойно:
— Лаура, не можете да се приберете у дома. Трябва да напуснете съпруга си.
Младата жена се надигна уплашена, подпирайки се на лактите.
— Какво? Защо ми казвате това?
Точно тогава лекарката обърна монитора към нея и ѝ показа нещо толкова обезпокоително, че Лаура едва не загуби съзнание.
— Разбирам, че това може да ви изглежда невероятно — каза лекарката. — Но трябва да останете в болницата. Не му се обаждайте. Не отговаряйте на съобщенията му. Засега трябва да се доверите само на мен.
— Трябва да ми обясните какво се случва!
Марта въздъхна тежко.
— Ще ви обясня всичко. Но първо трябва да направим допълнителни изследвания.
Лаура веднага беше преместена в отделение. Взеха ѝ кръв, включиха ѝ система и я свързаха към монитор, който следеше сърдечния ритъм на бебето.
Минаха няколко часа.
Виктор се обади няколко пъти.
В началото изпращаше нежни съобщения, питаше дали всичко е наред и казваше, че се тревожи.
По-късно обаче тонът на съобщенията му се промени.
— Защо не отговаряш?
— С кого говориш там?
— Ще дойда в болницата.
Лаура искаше да му се обади, но Марта взе телефона ѝ.
— Моля ви, не го правете. Именно той ви е навредил.
Лаура не разбираше нищо.
— Какво искате да кажете?
Лекарката постави пред нея резултатите от изследванията.
— В кръвта ви открихме вещество, което постепенно е натравяло организма ви. Това не е обикновено лекарство или хранително отравяне. Веществото се е натрупвало в организма ви в продължение на няколко седмици.
Лаура пребледня.
— Но как е възможно?
— Засега не знаем със сигурност. По време на ултразвуковия преглед обаче забелязах, че бебето от известно време получава твърде малко кислород. Не от няколко часа, а от много по-дълго. Точно затова се изплаших толкова.
В този момент в стаята влезе медицинска сестра и съобщи, че Виктор е пред входа на отделението. Той настоявал да му позволят да види съпругата си.
Лаура затвори очи.
— Невъзможно е той да е направил това — прошепна тя. — Всяка вечер ми приготвяше чай. Казваше, че е билкова напитка, която ми помага да заспя и да бъда по-спокойна.
Марта веднага се разтревожи.
— Той пиеше ли от този чай заедно с вас?
Лаура се замисли за няколко секунди.
— Не. Винаги казваше, че не може да го пие, защото го прави сънлив.
Лекарката веднага повика полицията.
По време на разпита, когато попитаха Виктор за чая, той се усмихна и каза, че го е купил от обикновена аптека.
Изследванията показаха, че билковата смес съдържа силно действащо вещество, което в малки дози можело да предизвика слабост, сънливост и затруднено дишане. При продължителен прием можело да навреди както на майката, така и на бебето.
След няколко дни Лаура започна да се чувства по-добре. Лекарите успяха да спасят бебето, но решиха, че раждането трябва да бъде по-рано от предвиденото.
Един ден, докато Лаура лежеше в болничната стая, Марта дойде да измери кръвното ѝ налягане.
— Защо ми казахте веднага да напусна съпруга си? — попита Лаура.
Лекарката замълча за няколко секунди, след което отговори:
— Защото вече бях виждала подобни резултати. При друга жена. Но тогава вече беше твърде късно.
Лаура стисна силно ръката ѝ.
Месец по-късно тя роди момиченце — малко, но здраво.
