Излизах с мъж, който при всяка наша среща по някакъв начин все „забравяше“ портфейла си и ме молеше аз да платя и за двама ни, като винаги обещаваше: „После ще ти преведа парите.“ Един ден обаче търпението ми се изчерпа и реших да сложа край на всичко с достойнство. 😊
Дълбоко в себе си отдавна усещах, че тази връзка трябва да приключи.
Но възпитанието ми и навикът да вярвам на хората непрекъснато ми повтаряха:
— Не преувеличавай. Вероятно просто преминава през труден период.
Живях с тази мисъл почти два месеца.
Често чуваме, че жените мислят единствено за пари.
Но почти никой не говори за мъжете, които умеят да „забравят“ портфейла си толкова убедително, че накрая започваш да се съмняваш в собствената си преценка.
Запознах се с Даниел на работа.
На пръв поглед изглеждаше като сериозен и успял мъж.
Носеше скъпи костюми, държеше се уверено и имаше леко посивели коси на слепоочията. Говореше за стартъпи, инвестиции и големи планове за бъдещето.
Бях убедена, че съм срещнала зрял и успешен човек.
Първата ни среща беше прекрасна.
Уютно кафене.
Приятен разговор.
А когато донесоха сметката, той плати без никакво колебание.
По-късно разбрах, че това е било единственият път.
На втората ни среща отидохме на кино.
Точно когато трябваше да плати, започна да претърсва джобовете си.
— Май съм си оставил портфейла в колата… А телефонът ми е без батерия.
Помоли ме аз да платя билетите, като обеща след няколко минути да ми преведе парите.
До колата така и не стигнахме.
А темата за парите повече не беше повдигната.
Не исках да развалям вечерта заради една малка сума.
Все пак подобно нещо може да се случи на всеки.
На третата ни среща, този път в ресторант, ситуацията се повтори.
Когато сервитьорът донесе сметката, той въздъхна.
— Банковото ми приложение пак забива…
Отново аз платих.
Парите получих чак след няколко дни.
И то едва след като много внимателно му напомних.
Колкото и странно да звучи, именно аз се почувствах неудобно.
Въпреки че той беше човекът, който ми дължеше пари.
С времето това се превърна в навик.
В супермаркета пълнеше количката с най-скъпите продукти, а на касата внезапно се сещаше, че банковата му карта е останала в друго яке.
На бензиностанцията се оплакваше от болки в коляното и ме молеше аз да платя горивото.
Фразата:
— Плати ти сега, после ще ти върна парите.
се повтаряше почти на всяка среща.
Сумите не бяха огромни.
Но това се случваше постоянно.
Преводите закъсняваха.
Или изобщо не идваха.
През цялото време Даниел продължаваше да ми разказва за милионите, които скоро щял да спечели, и за къщата до морето, която щял да си купи.
Разбирах, че проблемът не е в парите.
Обичам да правя подаръци.
Нямам нищо против понякога аз да почерпя.
Но тук всичко се случваше само в една посока.
Даниел отлично знаеше, че имам добра работа и стабилни доходи.
И беше решил да се възползва от това.
Най-много ме заболя обаче на рождения ми ден.
Не получих дори малък подарък.
С усмивка ми каза, че ми е поръчал луксозно бижу, но доставката се бавела.
Разбира се, никакво бижу така и не пристигна.
А в ресторанта…
той отново беше „забравил“ портфейла си.
Тогава взех окончателното си решение.
Няколко дни по-късно го поканих в един от най-скъпите ресторанти в центъра на града.
Той дойде усмихнат.
Беше напълно сигурен, че и този път аз ще платя сметката.
Поръчах всичко, което ми се ядеше.
Стриди.
Пържола.
Десерт.
Хубаво вино.
Той се наслаждаваше на вечерята.
Но с всяко следващо ястие ставаше все по-напрегнат.
Виждаше как сметката расте.
Когато сервитьорът донесе сметката, бавно отворих чантата си.
Престорих се, че търся портфейла си.
След това го погледнах.
— О, не… Май съм си забравила портфейла вкъщи. А телефонът ми е без батерия. Би ли платил вместо мен? Обещавам, че утре ще ти преведа парите.
Той остана безмълвен.
Няколко секунди само ме гледаше.
След това ми напомни, че аз съм го поканила на вечеря.
Аз само се усмихнах спокойно.
— Понякога се случват непредвидени неща. Сигурна съм, че ще се справиш.
В продължение на няколко минути започна да използва абсолютно същите оправдания, които аз вече бях чувала десетки пъти.
Лимит на картата.
Проблем с приложението.
Техническа неизправност.
Дори предложи да се обади на свои приятели.
И тогава, сякаш с магическа пръчка…
Банковото приложение изведнъж заработи.
Картата се намери.
А парите също се оказаха налични.
Нямаше друг избор.
Плати цялата сметка, като едва прикриваше раздразнението си.
След вечерята си поръчах такси.
Сбогувах се учтиво.
И си тръгнах.
Никога повече не очаквах никакъв превод.
За тези два месеца вече бях платила достатъчно, за да смятам всички сметки между нас за приключени.
По-късно той започна да ми пише от различни профили.
Обвиняваше ме, че съм постъпила нечестно.
Измисляше най-различни истории.
Прочетох всички съобщения напълно спокойно.
Защото знаех едно.
Най-после беше разбрал какво е да се окажеш от другата страна.
